Философи на Новото време - 17 - 18 век.

Томас Хобс - "Нов органон"

"За философията":

Същественият разум е вроден на човека, тъй като всеки един човек в някаква степен разсъждава върху някакви неща. Когато обаче има потребност от голям на брой доводи, човекът е склонен да се отклони, защото му липсва правилен метод. И оттук следва, че тези които се задоволяват с всекидневния опит не търсят философия и имат по-здрави съждения, докато тези които задълбават в спорове в търсене в дълбичината работят във философията.

Томас Хобс казва, че философията е постигнатото чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия. Важно е тук отграничението на сетивното възприятие и памет от философия: те са дадени на човека първоначално от природата, не са добити от разсъждения, следователно не са философия. Опитът е памет – предвидливостта и предвиждането в бъдещето  не е нищо друго освен очакване, следователно и това не е философия.

След като разсъждението е философия – Хобс разбира: разсъждение = изчисление: събиране и изваждане: (пример с приближаване към нещо и промяната на възприемането).
Същинското изчисление не се извършва само от числа: изчисляваме величини, тела, движения,времена,качества, действия,понятия, отношения.Ако добавяме и отнемаме,тоест отнасяме едно към друго, това означаваме с гръцкия глагол мисля, което изначава – изчислявам, умозаключавам. действията и явленията са способности или възможности на телата чрез които ние можем да ги различаваме едно от друго, тоест че едното е равно или неравно,подобно или неподобно на друго(пример:дърво от колона).

Предметът на философията или материята, която тя разглежда, е всяко тяло, създаването на което можем да схванем с мисълта си (произход и свойства). Тази мисъл обаче изхожда от самото определение за философия,чиято задача  е да познае свойствата на телата от тяхното възникване. Следователно там където няма възникване или свойство – няма филсофия. Поради това философията изключва от себе си теология, учението за ангелите,историята(опит), всяко знание, което произлиза от божественото внушение или откровение(свръх естествено чувство) - вродено ни е, всяко лъжливо или недостатъчно обосновано учение – астрология; не е познато чрез правилно разсъждение; учение за почитане на Бога.

Философията се разделя на две главни части: на природата (прозхода и свойствата на телата – естествени) и на държавата (неща, които са установени от човешката воля) – етика и политика. Затова и първо разглеждаме естествените тела, после склонностите  и нравите на хората и последно задълженията на гражданите.
Томас Хобс пише и за философия на морала, в която се разглеждат душевните движения. Трябва да бъдат разглеждани след физиката, защото иамт своите причини в сетивното възприятие и въображение, които са предмет на изследване на физиката.

Философията на държавата не е тясно свързана с тази на морала и може да бъде отделена от нея - принципите на политика се основават върху познанието на душевните движения. Намирането на принципите от сетивните възприятия става чрез аналитиния метод, а всичко останало – чрез синтетичния.

Библиографско описание: Антология на "Европейската философия - 17-18век.", 1985 година.

Франсис Бейкън - афоризми

Афоризми относно тълкуването на природата и господството на човека:


" Човекът, слуга и тълкувател на природата, върши и разбира, само толкова, колкото е могъл да различи в реда на природата чрез наблюдение или чрез разсъждение върху фактите; то не знае и не може да постигне повече."

" Нито голата ръка, нито разсъдъкът, оставен сам на себе си, може да направи нещо повече; резултати се постигат чрез инструменти и помощни средства; те са еднакво необходими както за разсъдъка, така и за ръката. И както инструментите предизвикват или регулират движенията на ръката, така и инструментите на духа или подтикват разсъдъка, или го предпазват от грешки."

"Човешкото знание и сила съвпадат, понеже непознаването на причината е пречка за произвеждането на действието. Природата може да се победи само чрез подчинение; което в съзерцанието е причина, същото в действието е правило."

" С оглед на преследваните резултати човек не може да направи нищо повече, освен да приближава или да отделечава природните тела; всичко останало природата извършва вътре."

 "Безсмислица и явно противоречие да се мисли, че ония неща, които никога не са били извършени, би могло да се извършат, освен чрез неизпитани досега средства."

Библиографско описание: Антология на "Европейската философия - 17-18век", 1985 година.

Уводна литератута на Новото време - 17 и 18 век.

Уводна обща литература на Новото време:

Предназначена е преди всичко да послужи за образователни цели за студенти и аспиранти по философия, така и за всички други специалности, където се изучава история на философията на този период. Литературата е подходяща и за любители на философията и представителите на тази епоха

Антология - Европейска Философия - две части:

Първа част на антологията на "Европейската философия 17-18 век." съдържа откъси от главните съчинения на видни представители от класическата европейска история на 17 и 18 век. . Частта на "Европейската философия от 17 до 18 век." съдържа избрани моменти от най-известните съчинения на класическата буржоазна философия от началото на 17 до средата на 18 век.

Втората част е посветена на немската класическа философия от втората половина на 18 и началото на 19 век. Тя разглежда произведенията на немските философи от периода, техните идеи, възгледи и философски системи.