Томас Хобс - "Нов органон"

"За философията":

Същественият разум е вроден на човека, тъй като всеки един човек в някаква степен разсъждава върху някакви неща. Когато обаче има потребност от голям на брой доводи, човекът е склонен да се отклони, защото му липсва правилен метод. И оттук следва, че тези които се задоволяват с всекидневния опит не търсят философия и имат по-здрави съждения, докато тези които задълбават в спорове в търсене в дълбичината работят във философията.

Томас Хобс казва, че философията е постигнатото чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия. Важно е тук отграничението на сетивното възприятие и памет от философия: те са дадени на човека първоначално от природата, не са добити от разсъждения, следователно не са философия. Опитът е памет – предвидливостта и предвиждането в бъдещето  не е нищо друго освен очакване, следователно и това не е философия.

След като разсъждението е философия – Хобс разбира: разсъждение = изчисление: събиране и изваждане: (пример с приближаване към нещо и промяната на възприемането).
Същинското изчисление не се извършва само от числа: изчисляваме величини, тела, движения,времена,качества, действия,понятия, отношения.Ако добавяме и отнемаме,тоест отнасяме едно към друго, това означаваме с гръцкия глагол мисля, което изначава – изчислявам, умозаключавам. действията и явленията са способности или възможности на телата чрез които ние можем да ги различаваме едно от друго, тоест че едното е равно или неравно,подобно или неподобно на друго(пример:дърво от колона).

Предметът на философията или материята, която тя разглежда, е всяко тяло, създаването на което можем да схванем с мисълта си (произход и свойства). Тази мисъл обаче изхожда от самото определение за философия,чиято задача  е да познае свойствата на телата от тяхното възникване. Следователно там където няма възникване или свойство – няма филсофия. Поради това философията изключва от себе си теология, учението за ангелите,историята(опит), всяко знание, което произлиза от божественото внушение или откровение(свръх естествено чувство) - вродено ни е, всяко лъжливо или недостатъчно обосновано учение – астрология; не е познато чрез правилно разсъждение; учение за почитане на Бога.

Философията се разделя на две главни части: на природата (прозхода и свойствата на телата – естествени) и на държавата (неща, които са установени от човешката воля) – етика и политика. Затова и първо разглеждаме естествените тела, после склонностите  и нравите на хората и последно задълженията на гражданите.
Томас Хобс пише и за философия на морала, в която се разглеждат душевните движения. Трябва да бъдат разглеждани след физиката, защото иамт своите причини в сетивното възприятие и въображение, които са предмет на изследване на физиката.

Философията на държавата не е тясно свързана с тази на морала и може да бъде отделена от нея - принципите на политика се основават върху познанието на душевните движения. Намирането на принципите от сетивните възприятия става чрез аналитиния метод, а всичко останало – чрез синтетичния.

Библиографско описание: Антология на "Европейската философия - 17-18век.", 1985 година.